Подсладителите са сред най-спорните теми в храненето.

Някои хора са убедени, че са по-опасни от захарта, други ги използват ежедневно, особено при диети и отслабване.

Къде е истината?


Защо толкова обичаме сладко?

На езика имаме рецептори за сладко, които се активират когато молекули на захар се свържат с тях. Това изпраща сигнал към мозъка:

„Това е сладко.“

Интересното е, че тези рецептори не разпознават дали веществото е захар или подсладител. Ако молекулата може да се „закачи“ за рецептора, мозъкът получава същия сигнал – това е сладък вкус.

Причината да обичаме сладкото е еволюционна. В миналото сладката храна означавала много енергия и калории, което е било важно за оцеляването.

Днес обаче живеем в свят, пълен със захарни бомби и тази еволюционна „любов към сладкото“ може да се превърне в проблем.


Мит 1: Подсладителите водят до рак

Това е един от най-старите страхове.

Причината идва от експерименти с много високи дози при животни през 70-те години.

Какво показват съвременните данни?

Големи регулаторни агенции са оценили многократно безопасността:

  • EFSA (Европейски орган за безопасност на храните)
  • FDA (САЩ)
  • WHO

Заключението е сходно:

Одобрените подсладители са безопасни в нормални количества.

За всеки подсладител съществува ADI (acceptable daily intake) – максимално количество, което може да се приема ежедневно през целия живот без риск.

Например:

Аспартам:
≈ 40 mg/kg телесно тегло на ден.

За човек 70 kg това означава около 9-14 кенчета диетична напитка дневно, което е много повече от типичната консумация. Ако това количество се надвиши, теоретично съществува риск от неблагоприятни ефекти, включително потенциален канцерогенен риск.

👉 В реалния живот повечето хора приемат много под тези граници.


Мит 2: Подсладителите причиняват силен глад

Често се твърди, че подсладителите „объркват“ организма.

Логиката е следната:

  1. мозъкът усеща сладко
  2. очаква калории
  3. те не идват
  4. появява се глад

Това звучи правдоподобно, но когато се измерят кръвната захар и инсулинът при хора, подсладителите не показват такъв ефект.

В контролирани експерименти хората получават:

  • вода
  • напитка със захар
  • напитка с подсладител

След това могат да ядат колкото искат.

Резултатът:

Хората, които са консумирали подсладител, не изяждат повече храна.

В някои случаи сладката напитка дори намалява желанието за сладко.


Мит 3: Подсладителите също водят до затлъстяване

Ако заменим захарта с подсладител, логично е да приемаме по-малко калории.

И това се потвърждава от контролирани клинични проучвания.

Когато хората заменят захар със подсладители:

  • приемат по-малко калории
  • отслабват повече

В някои изследвания понякога се вижда обратното – хората, които консумират подсладители, са по-често с наднормено тегло.

Но това най-вероятно се дължи на обратна причинност (подобно на въпроса „кое е първо: кокошката или яйцето“):

Хората с наднормено тегло по-често започват да използват подсладители, като се надяват така да отслабнат.


Мит 4: Подсладителите ни „пристрастяват“ към сладко

Теоретично е възможно честото консумиране на сладки храни да повиши прага на сладост.

Но експериментални изследвания показват, че дори когато хората временно спрат сладкото и вкусът им стане по-чувствителен, това не води автоматично до по-малка консумация на сладки храни.


Какъв е изводът?

Според настоящите научни данни:

Подсладителите не са доказано вредни, но и не са напълно безспорни.

Най-добрият избор остава:

Вода и по-малко сладко като цяло.

Но ако трябва да избираме между:

  • напитка със захар
  • напитка с подсладител

Тогава подсладителят вероятно е по-добрата опция. Захарта е доказано вредна, подсладителите (все още) не са.


Кратко обобщение
МитИстина
Подсладителите причиняват гладПроучванията не показват увеличен апетит
Подсладителите също водят до затлъстяванеЗамяната на захар с подсладител намалява калориите
Подсладителите са силно вредниНяма убедителни доказателства при нормална употреба
Подсладителите са напълно безвредниНякои въпроси все още се изследват

Източници: EFSA · FDA · WHO · BMJ · Nature Medicine · Cell

Posted in ,

Вашият коментар