Подсладителите са сред най-спорните теми в храненето.
Някои хора са убедени, че са по-опасни от захарта, други ги използват ежедневно, особено при диети и отслабване.
Къде е истината?
Защо толкова обичаме сладко?
На езика имаме рецептори за сладко, които се активират когато молекули на захар се свържат с тях. Това изпраща сигнал към мозъка:
„Това е сладко.“
Интересното е, че тези рецептори не разпознават дали веществото е захар или подсладител. Ако молекулата може да се „закачи“ за рецептора, мозъкът получава същия сигнал – това е сладък вкус.
Причината да обичаме сладкото е еволюционна. В миналото сладката храна означавала много енергия и калории, което е било важно за оцеляването.
Днес обаче живеем в свят, пълен със захарни бомби и тази еволюционна „любов към сладкото“ може да се превърне в проблем.
Мит 1: Подсладителите водят до рак
Това е един от най-старите страхове.
Причината идва от експерименти с много високи дози при животни през 70-те години.
Какво показват съвременните данни?
Големи регулаторни агенции са оценили многократно безопасността:
- EFSA (Европейски орган за безопасност на храните)
- FDA (САЩ)
- WHO
Заключението е сходно:
Одобрените подсладители са безопасни в нормални количества.
За всеки подсладител съществува ADI (acceptable daily intake) – максимално количество, което може да се приема ежедневно през целия живот без риск.
Например:
Аспартам:
≈ 40 mg/kg телесно тегло на ден.
За човек 70 kg това означава около 9-14 кенчета диетична напитка дневно, което е много повече от типичната консумация. Ако това количество се надвиши, теоретично съществува риск от неблагоприятни ефекти, включително потенциален канцерогенен риск.
👉 В реалния живот повечето хора приемат много под тези граници.
Мит 2: Подсладителите причиняват силен глад
Често се твърди, че подсладителите „объркват“ организма.
Логиката е следната:
- мозъкът усеща сладко
- очаква калории
- те не идват
- появява се глад
Това звучи правдоподобно, но когато се измерят кръвната захар и инсулинът при хора, подсладителите не показват такъв ефект.
В контролирани експерименти хората получават:
- вода
- напитка със захар
- напитка с подсладител
След това могат да ядат колкото искат.
Резултатът:
Хората, които са консумирали подсладител, не изяждат повече храна.
В някои случаи сладката напитка дори намалява желанието за сладко.
Мит 3: Подсладителите също водят до затлъстяване
Ако заменим захарта с подсладител, логично е да приемаме по-малко калории.
И това се потвърждава от контролирани клинични проучвания.
Когато хората заменят захар със подсладители:
- приемат по-малко калории
- отслабват повече
В някои изследвания понякога се вижда обратното – хората, които консумират подсладители, са по-често с наднормено тегло.
Но това най-вероятно се дължи на обратна причинност (подобно на въпроса „кое е първо: кокошката или яйцето“):
Хората с наднормено тегло по-често започват да използват подсладители, като се надяват така да отслабнат.
Мит 4: Подсладителите ни „пристрастяват“ към сладко
Теоретично е възможно честото консумиране на сладки храни да повиши прага на сладост.
Но експериментални изследвания показват, че дори когато хората временно спрат сладкото и вкусът им стане по-чувствителен, това не води автоматично до по-малка консумация на сладки храни.
Какъв е изводът?
Според настоящите научни данни:
Подсладителите не са доказано вредни, но и не са напълно безспорни.
Най-добрият избор остава:
Вода и по-малко сладко като цяло.
Но ако трябва да избираме между:
- напитка със захар
- напитка с подсладител
Тогава подсладителят вероятно е по-добрата опция. Захарта е доказано вредна, подсладителите (все още) не са.
Кратко обобщение
| Мит | Истина |
|---|---|
| Подсладителите причиняват глад | Проучванията не показват увеличен апетит |
| Подсладителите също водят до затлъстяване | Замяната на захар с подсладител намалява калориите |
| Подсладителите са силно вредни | Няма убедителни доказателства при нормална употреба |
| Подсладителите са напълно безвредни | Някои въпроси все още се изследват |
Източници: EFSA · FDA · WHO · BMJ · Nature Medicine · Cell
Beyond Age 
Вашият коментар