Идеята е изкушаваща: едно вземане на кръв веднъж годишно, няколко стойности в лабораторния фиш и спокойствие, че ракът „би се хванал навреме“. Все повече частни клиники предлагат точно това – „онкопанел“ или „скрийнинг за рак“ от туморни маркери. Звучи логично. Проблемът е, че за повечето туморни маркери това не е подкрепено от доказателствата, а често носи повече вреда, отколкото полза.
Нека разделим маркетинга от медицината.
Какво всъщност са туморните маркери
Туморните маркери са най-често белтъци, които се произвеждат от раковите клетки или от организма в отговор на тумора, и могат да се измерят в кръвта. Класически примери са PSA, CA-125, CA 19-9, CEA, CA 15-3, алфа-фетопротеин (AFP).
Ключовото е, че тези молекули не са специфични само за рака. Същите стойности се покачват при възпаление, бременност, тютюнопушене, чернодробни и бъбречни заболявания, доброкачествени образувания и редица други състояния. Затова повечето маркери имат ясно определена роля, но тя не е там, където хората обикновено очакват.
Три са основните клинични употреби на маркерите:
· Мониторинг на лечението – дали стойностите спадат след операция или химиотерапия при вече диагностициран рак.
· Откриване на рецидив – повишение след ремисия може да насочи към връщане на заболяването.
· Помощно средство при диагноза – заедно с образна диагностика и биопсия, при пациент със симптоми или съмнително находище.
И трите предполагат, че вече има известна причина за изследването. Скрийнингът е нещо съвсем различно – изследване на здрав човек без симптоми. И тук повечето маркери се провалят.
Защо повечето маркери не стават за скрийнинг
1. Ниска специфичност → фалшиво положителни резултати. Тъй като маркерите се покачват и при много доброкачествени състояния, голяма част от „завишените“ стойности при здрави хора нямат нищо общо с рак. Всеки такъв резултат стартира каскада: тревожност, повторни изследвания, скенери, понякога инвазивни биопсии с рискове и усложнения.
2. Ниска чувствителност → фалшиво отрицателни резултати. В ранен стадий, точно когато ракът би бил най-лечим, много тумори още не отделят достатъчно маркер. Нормалната стойност създава фалшиво успокоение и може да забави реакцията при реален симптом по-късно.
3. Ниска честота на рака в общата популация → ниска предсказваща стойност. При здрав човек без рискови фактори вероятността от конкретен рак е малка. Дори тест с прилични показатели дава предимно фалшиви аларми, когато се прилага масово.
Числата го потвърждават. Голямо изследване, анализирало серумни маркери при над 20 000 безсимптомни души, показа, че дори комбинирането на няколко маркера с машинно обучение не постига достатъчна предсказваща стойност за скрийнинг – абсолютното намаление на риска е едва от порядъка на 0,3-0,8%. Отделно проучване в Scientific Reports (Nature, 2020) установява, че CEA и CA 19-9 имат ниска чувствителност и предсказваща стойност дори при опит за скрийнинг на множество органи едновременно. Затова нито една голяма ръководна организация не препоръчва рутинно изследване на туморни маркери при безсимптомни хора без рискови фактори.
Малкото изключения и защо те са изключения
Има няколко маркера с реална, но строго ограничена роля в ранното откриване. Важното е, че те се прилагат при конкретни рискови групи, а не като общ скрийнинг, и почти никога самостоятелно.
1. PSA – простатноспецифичен антиген
PSA е най-известният и най-спорният случай. Американската работна група за превенция (USPSTF) не препоръчва автоматично изследване на всички мъже. Препоръката е нюансирана:
· Мъже на възраст 55-69 г.: индивидуално решение след разговор с лекар за ползите и вредите (степен C). Ползата е реална, но малка, а рискът от свръхдиагностика и ненужно лечение е значим.
· Мъже на 70 и повече години: препоръка против рутинен скрийнинг (степен D), тъй като вредите надделяват над ползите.
С други думи PSA не е тест „за всеки на профилактика“, а решение, което се взема индивидуално. (Отделен дебат има за по-ранен скрийнинг при мъже с фамилна обремененост или от високорискови популации.)
2. AFP + ехография – за черен дроб при високорискови пациенти
При хора с чернодробна цироза или хроничен хепатит B рискът от хепатоцелуларен карцином е висок и оправдава активно наблюдение на всеки 6 месеца. Тук ехографията е основният метод, но самостоятелно тя улавя ранен карцином с чувствителност едва около 47%. Добавянето на AFP към ехографията значимо повишава ранното откриване. Това обаче е наблюдение на дефинирана рискова група, а не скрийнинг на здрави хора и отново не е самостоятелен кръвен тест.
3. Калцитонин – при оценка на възел на щитовидната жлеза
Калцитонинът е по-различен случай и тук ръководствата се разминават. Той е най-точният маркер за медуларен карцином на щитовидната жлеза (МТК) – по-чувствителен дори от цитологията. При стойности над ~100 pg/mL е силно специфичен. Затова европейските ръководства препоръчват тестването му в началната оценка на възелчета на щитовидната жлеза, докато Американската тиреоидна асоциация (ATA) заема неутрална позиция поради недостатъчно доказателства.
Важна уловка обаче е, че МТК е рядкост сред възлите (около 0,1-0,8%), а леко завишените стойности често са фалшиво положителни. Калцитонинът се покачва при бъбречна недостатъчност, прием на инхибитори на протонната помпа, автоимунен тиреоидит, хиперпаратиреоидизъм, други невроендокринни тумори и поради лабораторни причини. Затова и тук смисълът е в прицелната употреба при човек с открит възел, а не като общ кръвен скрийнинг за всеки. Леко завишен резултат трябва да се тълкува в контекст, не самостоятелно.
Маркерите, които най-често се злоупотребяват
Тук е същината на проблема с рекламираните „онкопанели“. Точно маркерите, които хората най-често искат „за всеки случай“, са тези, които категорично не са скрийнингови тестове.
· CA-125 (яйчник). Може би най-голямото заблуждение. Огромното проучване UKCTOCS с над 200 000 жени показа, че скрийнингът с CA-125 (дори с алгоритъм, проследяващ промяната във времето) не намалява смъртността от рак на яйчника. Затова USPSTF дава препоръка против (степен D), а FDA още през 2016 г. издаде предупреждение срещу употребата на наличните тестове за скрийнинг на яйчников рак при която и да е група жени. CA-125 е полезен при оценка на вече открито образувание и при проследяване – не за профилактика.
· CA 19-9 (панкреас). Не става за скрийнинг по две причини едновременно: покачва се при жълтеница, панкреатит и възпаление (фалшиво положителни), а същевременно 5-10% от хората изобщо не го произвеждат поради липса на Lewis антиген (фалшиво отрицателни). Полезен е за проследяване на вече диагностициран панкреасен карцином.
· CEA (карциноембрионален антиген). Роля при проследяване на колоректален карцином след лечение – не за откриване при здрави хора. Покачва се и при пушачи.
· CA 15-3 (гърда). Инструмент за мониторинг на напреднал карцином на гърдата, не за ранно откриване.
· Тиреоглобулин (щитовидна жлеза). Учебникарски пример за маркер, който няма място в скрийнинга. Тиреоглобулинът се произвежда както от нормалните, така и от раковите фоликуларни клетки и се повишава при множество доброкачествени състояния – гуша, тиреоидит, доброкачествени възли. Затова не може да отличи добро- от злокачествено и е безполезен за откриване на рак или за оценка на възел. Истинската му роля идва едва след лечение: при пациент с диференциран (папиларен или фоликуларен) карцином, на когото е премахната цялата щитовидна жлеза, тиреоглобулинът трябва да е практически неоткриваем и последващо покачване сигнализира за рецидив. Изследване на тиреоглобулин при човек с непокътната щитовидна жлеза „за профилактика“ няма диагностична стойност (а анти-тиреоглобулиновите антитела могат и да изкривят резултата).
⚠️ Внимание към „онкоскрийнинг“ панелите. Кръвен пакет от туморни маркери, предлаган на здрав човек като „профилактика на рака“, не е подкрепен от доказателствата. По-вероятно е да донесе фалшива аларма, тревожност и ненужни инвазивни изследвания, отколкото спасен живот. Това е пример за това как правдоподобно звучаща услуга се разминава с науката.
Какво наистина работи за ранно откриване
Доброто е, че за няколко вида рак има доказани скрийнингови програми и те почти не разчитат на кръвни маркери, а на образна диагностика и изследване на тъкан/клетки:
· Рак на гърдата – мамография.
· Рак на дебелото черво – колоноскопия или тест за окултна кръв в изпражненията.
· Рак на маточната шийка – HPV тест и/или цитонамазка (Pap).
· Рак на белия дроб – нискодозов скенер (CT) при дългогодишни пушачи на определена възраст.
За тези ракови заболявания има солидни доказателства, че скрийнингът намалява смъртността. Туморните маркери допълват картината при конкретни показания, но не заместват тези програми.
На хоризонта: тестовете за множество ракови заболявания (MCED)
Истинската надежда за кръвен скрийнинг не идва от старите маркери, а от ново поколение тестове, които откриват туморна ДНК и метилационни „отпечатъци“ в кръвта (multi-cancer early detection, MCED). Най-известният е Galleri.
Резултатите са обнадеждаващи: проучването PATHFINDER 2, представено на конгреса на ESMO през октомври 2025 г., показа, че добавянето на Galleri към стандартния скрийнинг увеличава над 7 пъти броя открити ракови заболявания за една година, като над половината са в ранен стадий и около 3/4 от тях нямат друг утвърден скрийнингов метод.
Но трябва да сме точни: към момента нито един MCED тест не е одобрен от FDA, нито е доказал в рандомизирано проучване, че намалява смъртността. Тестът е скъп (около 950 долара) и все още се оценява. Това е технология с голям потенциал, която обаче тепърва трябва да докаже, че реалното ранно откриване се превръща в спасени животи, а не само в повече диагнози.
Извод
Туморните маркери са мощен инструмент, но за проследяване на вече известно заболяване и за откриване на рецидив, не за профилактика при здрави хора. С много малко изключения (PSA при информирано индивидуално решение; AFP с ехография при цироза или хроничен хепатит B) те не са скрийнингови тестове. „Онкопанел“ от маркери при безсимптомен човек по-често носи фалшиви аларми, тревожност и ненужни процедури, отколкото полза.
Доверявайте се на доказаните скрийнингови програми за съответната възраст и риск, а решенията за маркери оставете на лекуващия лекар при конкретни показания. А за ранното откриване с един кръвен тест, следете развитието на MCED технологиите, но без да изпреварвате доказателствата.
Източници:
- U.S. Preventive Services Task Force – Prostate Cancer: Screening (степен C за 55–69 г.; степен D за ≥70 г.)
- U.S. Preventive Services Task Force – Ovarian Cancer: Screening (степен D)
- Menon U. et al., Ovarian cancer population screening and mortality after long-term follow-up in the UKCTOCS, Lancet, 2021
- FDA Safety Communication – против употребата на налични тестове за скрийнинг на яйчников рак (2016)
- Tzartzeva K. et al. – мета-анализ за ехография ± AFP при ранно откриване на хепатоцелуларен карцином, Gastroenterology, 2018; AASLD guidelines
- Limited usefulness of serum CEA and CA 19-9 for whole-body cancer screening, Scientific Reports (Nature), 2020
- ASCO Educational Book – Multicancer Early Detection Tests at a Crossroads, 2025
- GRAIL PATHFINDER 2 – резултати, представени на ESMO Congress, Берлин, октомври 2025
Тази статия има информативен характер и не замества консултация с лекар.
Beyond Age 
Вашият коментар